* * *
Момчиле ле, Момчил юнак!
Синам паша воскя бере,
да се бие сос Момчила,
три хиляди силна воскя...
Момчил юнак сам се бие,
сам се бие, та надвива;
с коня ли е, с Бога ли е,
или само със юнаство?!
Синам паша говореше:
- Е виека, силна воскьо,
да хванете каурина,
каурина, побратима;
кье го пратим кон невеста,
кон невеста Момчилица;
кье й сковем златни пафти,
та да каже за Момчила
с що се бие, та надвива -
с коня ли е, с Бога ли е
или само със юнаство,
или с лека боздугана?
Па хванаха каурина,
каурина, побратима,
пратиха го кон невеста,
кон невеста Момчилица;
на невеста говореше:
- Е невесто, Момчилице,
нещо искам да те питам,
ама право да ми кажеш!
С що се бие Момчил юнак -
с що се бие, та надвива -
с коня ли е, с Бога ли е,
или с лека боздугана,
или само със юнаство?
Отговаря Момчилица:
- Каурине, побратиме,
и я не знам с що се бие,
с що се бие, та надвива;
кога дойде довечера,
вечера кье му уготвя,
здравица кье го напоя,
постеля кье му постеля,
па тогай кье го попитам!
Кога е било довечера,
дошел си е Момчил юнак;
вечеря му уготвила,
здравица го напоила,
постеля му е постлала,
а ту го е попитала:
- Момчиле ле, Момчил юнак,
нещо искам да те питам,
ама право да ми кажеш!
С що се биеш, та надвиваш
с три хиляди силна воскя,
сам се биеш, та надвиваш?
А Момчил говореше:
- Е, Момчилице, невесто,
еле питаш, кье ти кажа.
Я вземи си ключовето,
ключовето от конюшник,
запали фенер борина
да си видиш врана коня,
та кье видиш с що се бия,
с що се бия, та надвивам
на три хиляди силна воскя!
Запали фенер борина
и взела ключовето,
отключила конюшнико,
та видела врана коня -
на чело му ясно слънце,
на гърди му ясен месец,
по се снага - ясни звезди.
Месеца му подкадила,
слънцето му замрежила,
звездите е опърлила.
Кога било утре рано,
станал си е Момчил юнак,
устегнал е врана коня,
стегнал го е, яхнал го е,
па си ойде у воскята
да се бие с три хиляди,
с три хиляди силна воскя.
И он може, и кон може,
ама Господ не поможе...
Врана коня говореше:
- Момчиле ле, Момчил юнак,
и ти можеш, и я мога;
от твоето първо любне,
снощи ми звезди опърли
и ми месеца подкади...
Цвръсто викай, Момчил юнак,
да те чуе твойто любне,
да ти види църни кърви!
Още рече врана коня,
още рече, не изрече,
пресекоха Момчил юнак!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014