* * *
Момчил си конче ковеше
със посребрени налове
със позлатени махови.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосяло,
обосяло конче, охромяло.
Еленка дума Момчилу:
- Де ходиш, либе, де скиташ,
вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосяло?
Момчил Еленке думаше:
- Аз ходя, либе, в Цариград,
в цар Костадинови дворове,
хубава Мара гъркиня,
нея съм, Еленке, залюбил,
любя я и ще я взема,
а тебе ще да оставя
със мъжка рожба на ръце!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014