* * *
Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови.
Сутрин си конче ковеше -
вечер му конче обосява.
Чуди са Еленка, мая се,
де ходи Момчил, що прави...
Тя на Момчила думаше:
- Сутрин си конче ти ковеш,
вечер ти конче обосява?
Момчил Еленки думаше:
- Аз ходя, Еленке, аз ходя
при цар Костадиновата дъщеря,
любя я, Еленке, любя я,
любя я и ще те парясам.
Еленка си писмо написа
и до царя изпрати:
"Царьо льо, цар Костадине,
цяла държава управляваш,
сал твойта щерка не можеш!"
Царя се много ядоса
и си щерката той хвана,
и й главата отряза.
Тъй се Еленка отърва.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014