* * *
Момчил си конче ковеше,
със посребрени мехове,
със позлатени подкови.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява.
Еленка пита Момчила:
- Любе Момчиле, Момчиле,
где ходиш, любе Момчиле,
с твойто конче хранено,
та вечер си конче ти ковеш,
а сутринта конче обосява?
Момчил Еленки думаше:
- Еленке, първо венчило,
кат питаш, Ленке, ще кажа,
аз си залюбих, загалих,
цар Костадинска дъщеря.
Любя и ще да я взема,
тебе вдовица оставям!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014