* * *
Момчил си конче ковеше,
ковеше Момчил, стягаше.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосяваше,
обосяваше, огладняваше.
Момчиловата невеста думаше:
- Момчиле, страшен войводо,
вечер си конче ковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява, огладнява.
Момчил си булка думаше:
- Азе си ходя далече,
царската щерка си любя.
Булка си писмо написа:
"Царю ле, царю честити,
опустяло ти царството,
като не можеш да хванеш
Момчила - страшен войвода!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014