* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояна думаше:
- Стояне, синьо Стояне,
вечер те майка изпраща -
бял червен, като трендафил;
сутрин те майка посреща -
син, зелен, кат син тъжек.
Дал ми дружина невярна,
невярна и несговорна,
дал ми кучета не лаят,
или овни не блеят?
Стоян на мама думаше:
- Мамо ле, мила мамо ле.
Мойта дружина най-вярна,
мойте кучета най-лаят.
Я най ме мамо научи
една ми мечка-стръвница,
ката ми вечер доходя
и ми цървули събува,
и ми огъня подклажда.
- Стояне, сине Стояне,
то не е мечка-стръвница
я най е, сине, змеица...

 

Странско, Старозагорско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013