* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Посгодил ми се й млад Стоян,
той няма кого да прати,
да прати кум да калеса -
самичък Стоян отиде...
Замръкна Стоян, Стояне,
при змейовите колиби;
засвири Стоян с кавали,
колкото свири, дваж пее.
Че стана Стоян, дойде си,
змеица дойде с вечеря,
всичкото село огрея,
у Стоянови гореше!...

 

Радне махле, дн. Раднево, Старозагорско (СбНУ 13/1896, с. 15, № 3 - "Стоян и змеица").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013