* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Посгодил се е млад Стоян,
посгодил, ще се ожени,
ала му й булче отдалеч,
нема кой да му калесва.
Самичък Стоян калесвал -
царя за кума калесва,
а везира за подкума,
царюва сина - девера,
царюва щерка - калина.
Ходил е Стоян, върнал се,
че си на пътя замръкна,
на пътя, на кръстопътя.
Накладе буйни огньове,
и си с кавали засвири.
Отде го зачу змеица,
тя при Стояна отиде
и на Стояна думаше:
- Стояне, младоженико,
ти свири, пък аз ще пея,
ще пея, да ми пригласяш -
змейно днес го нема тука,
змейно на война отиде.
Стоян змеици думаше:
- Змеице, господарице,
ти лъжи, мари, другиго,
млади Стояна не лъжи!
Снощи покрай вас като минах,
край змейновите пещери,
змейно в пещери седеше,
златни му крилца светеха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013