* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
майка не те е питала:
"Защо се, сино, не главиш,
не главиш, сину, не жениш?"
Стоян майци си думаше:
- Да знаеш, мале, да знаеш,
како ми чудо дохажда
дене ми на пладнището,
вечер ми на свървището!
Отдалек иде - мечка е,
отблизо дойде - мома е,
мома със бела премена,
с тънка книката престилка.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Питай я, сино Стояне,
имаме крава ялова,
сега са девет години,
нито се от бик отделя,
нито със теле излиза...

 

Камила, Малкотърновско, дн. Егитбаши - Турция; зап. в Ахтопол, Царевско; хороводна - на люлките (Стоин-ИЗТр, № 5); непълна.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013