* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
защо си тъжен, кахърен,
дали ти е стадо болнаво,
или ти кучето побесня?
Стоян си мами думаше:
- Мамо льо, стара майчице,
нито ми е стадо болнаво,
нито ми кучето побесня,
а най ме, мамо, научи,
една ми мечка кръвница,
тя ми огъня отрови,
отрови и го зарови.
Сутрин го, мамо, отравя,
вечер го, мамо, заравя...
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти вземи, синко, тинтява
и самостръка иглика,
че си я, синко, ти свари,
че си се с нея ти полей,
и мечката ще те намрази!

 

Бузовград, Казанлъшко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013