* * *

Момък се кълне - не люби друга мома

- Снощи си, Радке, дойдох,
на вашта, Радке, седянка,
тебе самичка заварих,
посърнала, повехнала
като ружа жълта прецъфтяла...
Що си толкоз нажалена,
нажалена, още наскърбена?
- Като питаш, първо либе,
като питаш да ти кажа.
Аз съм чула и разбрала,
че ти ходиш по седенки,
по седенки, по беленки
и си либиш друго либе.
Вярно ли е всичко туй,
вярно ли е, първо либе?
Добри й дума наскърбено,
наскърбено, още нажалено:
- Ако е вярно, па че любя,
па че любя друго либе,
на място да си умра,
да си умра, първо либе,
тука ази пред тебе!
Аз си нямам друго либе,
само тебе имам Радке.

 

Полски Сеновец, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013