* * *

Момък се кълне - не люби друга мома

- Ой, невесто Стоянице,
що ти лице потъмнело
като щеше орехово?
- Ой, Стояне, мори, мой Стояне,
от твойте неправдини, море,
защо любиш друго любе, море,
друго любе освен мене!
- Ой, невесто Стоянице,
да ми пукне, невесто, мъжко дете,
ако любя друго либе, море,
друго любе освен тебе!
- Ой, Стояне, мори, мой Стояне,
не кълни се, Стояне, у детето,
детето е мое-твое, мори,
да кълни се, що е твое!
- Ой, невесто Стоянице,
да ми пукнат, невесто, мойте две очи,
ако любя друго либе,
друго любе освен тебе!
- Ой, Стояне, мори, мой Стояне,
не пълни се, Стояне, у очите,
очите са мои-твои, море,
да кълни се, що е твое!
- Ой, невесто Стоянице,
да ми пукнат, невесто, мойте две очи,
ако любя друго либе,
друго любе освен тебе!
Още Стоян не изрече,
му пукнали двете очи!...

 

Пловдив (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013