* * *

Момък, набеден, че намерил момин накит

Донка е била най-мънинка,
Доне, мъри, Доне, назлън Доне,
най-мънинка, най-нъзинка.
Люлката й под стряхата
вятър вей, люлей я,
роса пада, Донка къпе.
Че порасна кака Дона,
посгоди се кака Дона,
изгуби си алтъните,
набедиха й бакалчето.
Бакалче си люто кълне:
- Аз, 'ко съм взел алтънете,
като алтън да жълтея,
като мангър да жълтея.

 

Вресово, Айтоско; хороводна (СбНУ 63/2007, № 922).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014