* * *

Момък, набеден, че намерил момин накит

Застало е Виде
у мала градина
под бела калина;
с левчето легнало;
ка се събудило -
левчето му нема.
Извикна се Виде:
- Тужице, Божице,
левчето ми нема,
левче от главата.
Лудо успротива,
па на Виде вели:
- Виде, моме Виде,
д'име да тражиме,
там да го делиме -
тебека левчето,
мене - руса глава!
Застало е Виде
у мала градина
под бела калина;
с гердана легнало;
ка се събудило -
гердана му нема.
Извикна се Виде:
- Тужице, Божице,
гердано ми нема,
от белото гърло.
Лудо успротива,
па на Виде вели:
- Виде, моме Виде,
д'име да тражиме,
там да го делиме -
тебека гердано,
мене - бело гърло!

 

София, кв. Княжево (ПСп., кн. 17/1885, с. 320, № 3 - "Виде и момче"); д'име - да идеме; според записвача "левче" е накит за глава почти като диадема; пак той отбелязва, че в Пиротско значи 'ред', а в Шуменско - 'чело' (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014