* * *

Момък, набеден, че намерил момин накит

Ей, мъри, ружо, жълта ружо!
Загубила малка мома,
ей, мъри, ружо, жълта ружо,
загубила криво перо -
набедила малко момче,
малко момче, айгъларче:
- Абре, момче айгъларче,
ти ми найде криво перо,
да ми дадеш криво перо!
Той се вий и се кълне:
- Ко съм нашел криво перо,
да се вия като перо.
Загубила ситен гердан,
набедила малко момче,
малко момче айгъларче:
- Абре, момче айгъларче,
да ми дадеш ситен гердан.
Отговаря малко момче:
- Ко съм нашел ситен гердан,
да се вия като гердан
окол твойта тънка шия.
Загубила кован колан,
набедила малко момче,
малко момче айгъларче:
- Абре, момче айгъларче,
ти ми найде кован колан,
да ми дадеш кован колан.
Отговаря малко момче:
- Ко съм нашел кован колан,
да се вия като колан
окол твойто тънко кръстче.

 

Сюлейман, дн. Сечище, Новопазарско; преселн. от Гьобел в Мала Азия; хороводна (СбНУ 47/1956, с. 138, № 205 - "Мома си изгубила гиздилото").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014