* * *

Момък, набеден, че намерил момин накит

Прошета се Иваница,
од мејане до клад'нче.
Загубила кован колан,
кован колан, сребрен ђердан.
Проговара Иваница:
- Да кој би га, бре, нашаја,
не би знала што би дала!
Дала би му бело лице,
бело лице нељубено;
црне очи, гајтан веђе,
равну снагу некршену,
русе косе немрсене!

 

Предејане, Лесковачко - Изт. Сърбия (Златановић, Момчило. Народне песме и басме jужне Србиjе (Српски етнографски зборник САНУ 98, Српске народне умотворине, књ. 6). Београд, 1994, № 138).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014