* * *

Момък, набеден, че намерил момин накит

Прошетала бела Ангя
от хамбарот до бунарот,
загинала герданчето.
Па се врати да го бурат,
си сустрете едно лудо,
едно лудо, неженето:
- Ти си лудо, ти си врагу,
ти ми вървиш, ти врагуеш,
ти ми найде герданчето!
- Не сум, Ангьо, жи ми тебе,
не беди ме на праина!
Да се кръстам, ке се смееш, -
да се кълнам, не веруеш,
не сум нашло герданчето,
да се слеам како него
на твоето бело гърло.
Прошетала бела Ангя
от бафчата до племнята,
загинала коланчето.
Си се врати да го бурат,
си сустрете едно лудо:
- Ти си лудо, ти си врагу,
ти ми вървиш, ти врагуеш,
ти ми найде коланчето!
- Не сум, Ангьо, жи ми тебе.
Да се кълнам, не веруеш,
да се кръстам, ке се смееш.
Ако найдов коланчето,
да се свиткам како него
на твоята тънка става.

 

Куново, Гостиварско - Македония (Пенчев Вл., Ан. Анчев. Михаил Арнаудов - една научна командировка в Македония. С., 1999, № 372 - "Залисана девойка); бафча, от бахча - градина.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014