* * *

Момък, набеден, че намерил момин накит

Садило девойче босилек по поле;
ни га проладило, ни га навадило,
ни га навадило, ни га опрашило.
Порасло вой бурен, бурен на редове.
Извиче босилек: - Пролади ме, моме,
пролади ме, моме, та че да ме носиш,
та че да ме носиш с турци по сокаци,
с турци по сокаци, с момци по конаци,
с момци по конаци, с моми по кладенци!
Сади мома църно грозье, не ниче вой църно грозье,
не ниче вой църно грозье, църно грозье и цървено.
Пойде моме нанадоле - изгубила леден гендар,
изгубила леден гендар, натворила лудо-младо,
натворила лудо-младо: - Ти си нашло леден гендар!
Оно вой се верно кълне: - Не съм, моме, коме Бога!
Ако будем гендар нашло, да се вием къко ньега,
да се вием къко ньега окол твое бело гърло!

 

Банкя, Трънско (СбНУ 22-23/1906-1907, с. 25, № 29 - "Девойче сади босилек"); гендар - гердан.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014