* * *

Момък иска да хване в гора славей - уловил мома

Майка Бранко рано буди:
- Стани, стани, сине Бранко,
дружина на лов ойдоха,
тебе младо оставиха!
Той час рипна Бранко юнак,
тури нога у зенгия,
дор да тури и оная,
той изязди на планина,
на планина, на рудина,
дека моми платна белат
и невести кърпи перат.
Поби копие, върза коня,
па си легна под копието,
па си легна час да преспи.
Сив-зеленко ич не стои,
със ножица подкопнуе,
със зенгия потреснуе
и на Бранко подвикнуе:
- Чорбаджио, аджамио,
мои очи звезди не са,
мое сърце камък не е!
Я, обръщай се, девойко!

 

София, кв. Драгалевци; лазарска - на момче (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015