* * *

Момък иска да хване в гора славей - уловил мома

Походи си Йован юнак,
походи си на гурбетлък;
мина гора, мина друга,
прие гора ясенова.
У ясен ми пиле пое,
чудно пиле чудно пое,
ощ' по-чудно глас износи.
Стоя юнак, та го слуша,
коня нозе заболяха,
юнак тънка половина...
Па се юнак сам досети,
та си бръкна у пазуха,
та извади бел ибришим,
та преплете тънка мрежа,
та премрежи гъста гора,
та улови славей пиле.
Не е било славей пиле,
ток е било малка мома.
Мома му се милно моли:
- Пушчи мене, чужди юнак,
заборавих златни гримни,
да се върнем, да ги вземем!
А юнак й отговаря:
- Айде, айде, малка моме,
и аз имам златни гримни,
ама нема кой да носи -
тебе водим, ти да носиш,
ти да носиш, я да гледам!...

 

неуточнено, Самоковско (СбНУ 16-17/1900, с. 191, № 13 - "Походи си Йован юнак").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015