* * *

Момък иска да хване в гора славей - уловил мома

Тръгнал Марко Кралевики,
тръгнал Марко на панаир.
Минал гора, минал друга,
настал гора ясенова.
У ясен ми пиле пее,
като пее дури дума,
стаде Марко да послуша.
На глава му слана паде,
на мустак му роса роси,
я Марко си не пошава.
Под Марко си кон продума:
- Чорбаджйо, аджамийо,
стига стоя, стига слуша!
Мойте крака дървя не са,
мойто сърце камък не е,
мойте очи звезди не са!

 

Бохова, Трънско; инф. род. в Раяновци, Трънско (СбНУ 53/1971, № 617 - "Марко се заслушва в песента на горско пиле и се застоява в гората").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015