Изпитания за избор на войвода (Мома войвода)

* * *

Дека се чуло, видело
момо войвода да бидит
на седемдесет сеймени
из тия гори зелени,
из тия води студени?
Мома им веле, говоре:
- Това сос лютба не биват,
това сос сръдба не биват!
Вземайте пръстен от ръка,
вързейте пръстен на бука,
хвърлейте редом на нишан -
кой ке ударит пръстенът,
той ке си бидет войвода
и мене ке ме кердосат.
Сите хвърляа со редом,
никой ми пръстен не удри.
Мома си веле, говоре:
- Подай ми, чауш, пушката!
Пушката пукна от ръка,
падна ми пръстен от бука.
Пак мома веле, говоре:
- Вземайте камен, хвърлейте,
той ке ме мене надхвърлит,
той мене нека кердосат,
той млад войвода да бидет.
Сите ми редом хвърляа,
никой с камен не надхвърли;
Сирма си камен надхвърли,
десет чекори по-тамо.
И седемдесет дружина
отбраа Сирма войвода.

Гаре, Долен Дебър - Македония (Миладиновци, № 212; =Арнаудов-Епос, № 27 - "Сирма войвода"; =Ангелов-Вакарелски, Трем, № 146 - "Сирма войводка"; =Осинин, Заплакала е гората, 1 изд., № 56; =2 изд., № 48 - "Сирма войвода"; =Осинин-Бурин, Горо ле, с. 228 - "Сирма войводка"; =БНТ 2, с. 319; =БНПП 3, с. 99 - "Сирма войвода"). Димитър Миладинов дава следната бележка към песента: "Тая песна е от Гаре, село от Долна Дебра. Сирма се роди во дебарско село Тресонче. Девойка бидвеещем под мъжко облекло обходи как войвода планините Бабин трап, Стогово, Барбура, Карчин. Момците, кои тая водеше, я узнаха како девойка, кога йе се скинаха петлиците от гърдите. Тая на еден ден от Крушево пойде в Прелеп и се врати назад; и от Крушово пойде в Кичево, т.е. на еден ден изтърча растоянье от осумнадесет часа. Тая се мъжи на еден меак българин от Крушово. Нея осумдесет годишна видохме во Прилеп и от устата неидзина чухме за младостта йе. В одаята йе под перница държеше кобурите полни и сабьи, обесени на джиздот, висеха над нея.".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013