* * *
Цанка платно тъче
долу срещу Тунджа.
На стана й, Цанке,
шише със ракия,
тепсия със стафиди.
Веднъж метне Цанка,
дваж шишето вдигне
и стафидка хапне.
Цанкината майка,
тя на Цанка думаше:
- Цанке, къзъм Цанке!
Остави се, Цанке,
от туй пусто питье,
мор, че ти се смее
Стоян ламбанчето.
Цанка майки дума:
- Мамо, мила мамо!
Нека ми се смее
Стоян ламбанчето,
мор, ази го не ща -
той петали бере,
мотики да прави!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013