* * *
Запело славей, запело,
у гора, мале, зелена,
над вода, мале, студена.
Дочула го е Драгана
у бащино лозе големо,
на славей дума, говори:*
- Ако ме, славей, надпееш,
косата да ми отрежеш,
косата до сам' главата!
А славей дума, говори:
- Ако ме, мома, надпееш,
крилцата да ми отрежеш,
крилцата до сам' ребърцата!
Викнала мома Драгана
из едни уста - две думи,
из едно гърло - два гласа...
Отдоле иде младо търговче,
търговче, младо кесийче;
като чуло мома Драгана,
слушало три дни, три недели,
три недели, три месеци,
три месеци, три години...
Конче си на търговче говори:
- Търговче, младо кесийче,
мойте крака колци не са,
я моя глава месец не е,
я мойте очи звезди не са!...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014