* * *
Седнала е малка мома,
зелена гора лилянова,
в градинчица под дюлчица
да си шие ситен ръкав,
ситен ръкав, ситен, сипан.
Де я зачу пъстър славей,
отговаря пъстър славей:
- Ой те тебе, малка моме,
а да пеем с тебе двама!
Ако ли ме ти надпееш -
ще ми отрежеш десно крилце;
ако ли те аз надпея -
ще ти отрежа руса коса!...
Пели два дни, пели три дни,
пъстър славей си задряма,
придеби го малка мома.
Славей пищи, моли й се:
- Ой те тебе, малка моме,
не ми режи десно крилце,
ще ти мътя пъстри пилци,
да ти пеят сутрин рано,
сутрин рано на ставане,
вечер късно на лягане!...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014