* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала ми е Драганка
във чичови си дворове,
на костен гергеф да шие.
Както шиеше й пееше,
над нея славей хвъркаше
и на Драганка думаше:
- Драганке, моме хубава,
я пей, Драганке, да пеем,
двама да се надпяваме!
Ако ти мене надпееш,
ще ми крилцата отрежеш;
ако аз тебе надпея,
ще ти косата отрежа,
косата от косилника.
Почнали да се надпяват,
пели са малко, ни млого,
три дни ми и три вечера.
Нету си Драганка надпява,
нету се славея остава.
Драганка надпя славея.
Славей Драганка думаше:
- Драганке, моме хубава,
ази ти правя евала,
само ми крилцата остави,
да си пиленца излюпвам.

 

Тенево, Ямболско; седенкарска и на тлака (СбНУ 64/2012, № 1304 - "Драганка славей надпяла"); косилник - срвн. косичник.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014