* * *
Шила й мома, Дойне ле, Коладе ле,
сипан ръкав, момне ле, Коладе ле,
сипан ръкав годенишки
в градинчица, под дюлчица.
Как го шила, хем му пяла.
Де я зачу пъстър славей,
право сочи момин двори,
момин двори в градинчица.
Кацнал ми е пъстър славей
в градинчица на дюлчица;
отговаря пъстър славей:
- Хай да се, моме, надпяваме!
Ако ме, моме, надпее,
ще ми вземеш дясно крилце,
дясно крилце с пъстро перце!
Ако те, моме, аз надпея,
ще ти взема сипан ръкав,
сипан ръкав годенишки!
Пели ми са два дни, три дни,
два дни, три дни и три нощи,
пъстър славей глас загубва,
хубава мома дваж надпява.
Отговаря пъстър славей:
- Халал да ти й дясно крилце,
дясно крилце с пъстро перце!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014