* * *
Драгана седи в градина,
моме Драгано, Драгано,
в градина под бял трендафил,
над нея славей хвъркаше
и на Драгана думаше:
- Я пей, да се надпяваме,
ако ли ме ти надпееш,
крилцата ще ми отрежеш,
ако ли те аз надпея,
косата ше ти отрежа.
Пели са, надпявали се -
Драгана надпя славея.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014