* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала ми е Драгана
на гергеф шити да шие;
като шиеше и пееше.
Славей високо хвъркаше
и на Драгана думаше:
- Драгано, моме хубава,
Драгано, ранобуднице,
Драгано, песнопойнице,
я пей, Драгано, да пейме,
да пейме, да се надпяваме -
'ко ме, Драгано, надпееш,
ще ми крилцата отрежеш,
крилцата до раменцата;
'ко те, Драгано, надпея,
ще ти косата отрежа,
косата до косичника!
Пели са дур два дни и три дни,
Драгана славей надпяла
със дванайсе гласове,
със тринайсе езика.
Славей Драгани думаше:
- Не ми, Драгано, отрязвай,
крилцата до раменцата,
че имам малки пиленца!

 

Осенец, Разградско (Коев, Ив. Облекло и жилища на старото българско население в Разградско. - Известия на семинара за славянска филология, Кн. 8-9 (1941-1943). С., 1948, с. 127, № 12 - "Мома се надпява със славей").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014