* * *

Мома и славей се надпяват

Облагала се Мария,
моме Марийо, Марийо,
сос едно пиле славейче,
да пеят, да се надпяват.
Ако я славей надпее,
Мария коса да реже,
косата досам главата.
Ако Мария надпее,
на славей крила да реже,
крилцата до раменцата.
Пеяле, надпейвале се,
славей си песни свършава,
Мария песни развърши.
Славей си плаче, говоре:
- Моме Марийо хубава,
всичко що искаш, Марийо,
я всичко ще ти набава,
само ми крила остави,
крилцата да ми не режеш.
На Мария се сожальи...

 

Очуша, Ихтиманско; зап. в Шипочане, Самоковско; седенкарска (Стоин-Самок., № 219 - "Мария надпяла славея").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014