* * *
Седнала е, Дойно ле, Коладе ле,
малка мома, Добро ле, Коладе ле,
в градинчица, под дюлчица,
да си шие сипан ръкав,
сипан ръкав и насипан,
хем си шие, хем си пее.
Де я зачу пъстър славей,
че си хвръкна, та си кацна,
че си кацна в градинчица,
в градинчица, на дюлчица,
на дюлчица, на едно клонче.
Отговаря пъстър славей:
- Ой те тебе, малка моме,
хай да се с тебе надпеем!
Ако ли ти ме надпееш,
ще ми вземеш от дясно крилце,
от дясно крилце пъстро перце.
Ако ли те аз надпея,
ще ти взема сипан ръкав,
сипан ръкав и насипан.
Надпяла го малка мома,
че му взела от дясно крилце,
от дясно крилце пъстро перце.
Наздраве ти, Дойна мома!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014