* * *
Славей на дърво пееше,
рано Маринка будеше:
- Я стани, стани, Маринке,
бяло си лице умивай,
с бяло го джевре изтривай,
че ела двама да пееме.
'Ко ме, Маринке, надпееш -
харизма ще ти харижа
по море бели градове,
по Дунав честите села.
'Ко те, Маринке, аз надпя -
главата ще ти отрежа
като на агне гергьовче,
като на пиле петровче.
Пели са, надпявали се
три дни и три нощи,
комай Маринка надпяла
и славей й е харизал
по море бели градове,
по Дунав честите села.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014