Мома и славей се надпяват. Съст. Т. Моллов

* * *

Седнала Калина, Коладе,
под бял трендафил,
да си ниже мъниста
за коланче, Коладе.
Как е шила, там заспала.
Дочуло я славейче,
на мома облог дало:
- Калинке, моме хубаво,
дай да се надпяваме.
Ако мене надпееш,
отрежи ми крилете.
Ако тебе надпея,
че отрежа твои ръце.
Калинка е облог приела.
Славей е надпела,
славей Калинки молеше:
- Калинке, моме хубаво,
не мой ми режи крилете,
че ти пеем, Калинке -
заран, вечер, Калинке!

Губислав, Свогенско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014