* * *

Мома и славей се надпяват

Седи мома, момне ле, Коладе ле, във градинка,
та си шие полум поли,
хем си шие, хем си пее,
а в градинка суро славче.
Отговаря суро славче:
- Мари моме, (*),
(*) лобзаложим -
'ко ме надпееш, да ми режеш,
да ми режеш малки крилца,
малки крилца до раменца,
тънки крачка до коленца;
'ко те надпея, ще ти режа,
ще ти режа руса коса!
Пели два дни, пели три дни,
че го надпя малка мома,
суро славче отговаря:
- Мари, моме, малка моме,
харижи ми малки крилца,
че си имам малки пилци,
да си хвъркам, да ги храня!
Отговаря малка мома:
- Ой те тебе, суро славче,
харизвам ти и крилцата,
и крилцата, и крачката!

 

Енево, Новопазарско; научена в Чанакчий, дн. Красен дол, Новопазарско; коледна (СбНУ 42/1936, № 234 - "Мома надпява славейче"); лобзаложим - вер. печ. грешка от "йобзаложим". На местата, отбелязани със знака (*) по всяка вероятност има пропуснат текст. (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014