* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала е малка мома,
под бяла, червена трендафила,
да зашива ситен ръкав,
как зашила, тъй запяла.
Отде га зачу пъстър славей,
той на мома отговаря:
- Ой те тебе, малка моме,
я хайде да си попейме!
Ако ли ме ти надпеиш,
ще ми отрежеш десното крилце;
ако ли те аз надпея,
ще ти отрежа десната ръчица!
Пели два дни, пели три дни;
колкото момата пеи,
глас й се още по-отваря;
колкото (си) славей пеи,
глас му се още изгубува.
Пъстър славей й се моли:
- Ой те, мома, малка моме,
не ми режи десното крилце!
Я ща измъте два славея,
да ти пеят сутрин рано,
сутрин рано, вечер късно,
да ти будет младо ойни.

 

Карагитлии, дн. Еленино, Старозагорско; коледна - на мома (Илиев 1889, № 34 - "Малка мома и славей се надпяват"; =БНТ 5/1962, с. 226 - "Мома и славей се надпяват"; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 285 - "Мома и славей се надпяват"); младо ойни - млад войно.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014