* * *

Славей иска да свие гнездо в пазвата на мома

Хранила Донка славейо, хранила,
девет го й годин хранила,
девет годин във пазуви.
Kога десет покара,
мома се Донка прогоди,
прогоди да се ожени.
Славей ми викна, заплака:
- Донке ле, мома хубава,
като се, Донке, прогоди,
прогоди да се ожениш,
ами мен кому оставяш?
Донка славейо думаше:
- Славейо, пиле шарено,
мълчи, славейо, не плачи!
Дето ще Донка да иде,
и теб ще тамка да води;
тамкана има, славейо,
бахчия с вишни-череши,
хамбари с бяла пченица -
лете летувай, славейо,
в бахчийка с вишни-череши,
вишни-череши да зобиш,
зиме зимувай, славейо,
в хамбари с бяла пченица,
бяла пченица да зобиш!

 

Войнягово, Карловско (СбНУ 46/1953, № 245 - "Мома храни славей").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014