* * *
Похвали се Добрина майка
снощи вечер на кладенец,
че й добра най-хубава -
от Слънцето, от Месеца,
от сестра им звездица.
Где я чуло ясно Слънце,
отговаря ясно Слънце:
- Ой те тебе, Добрина майко,
ти си стани сутрин рано,
умий си хубава Добра,
умий я, изплети я.
Надбули я с бял дюлбен,
покрий я с червен чембер.
Изведи я горе, горе -
горе, горе, в планината,
гдето Слънце рано грее -
да се двама надгряваме.
Станала е сутрин рано
Добрината майка.
Измила е хубава Добра,
набули я с бял дюлбен,
покри я с черевен чембер.
Че я изведе горе ми, горе -
горе, горе, в планината.
Гряла ми е хубава Добра,
че огряла три планини,
четвъртата превземала.
Ясно Слънце рог подаде,
рог подаде да огрява,
да огрява - не огрява.
Отговаря Добрина майка:
- Льох си, Добро, льох си, чедо,
що сторихме - грях набрахме
със Слънцето, със Месеца,
със сестра им Звездалина.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014