* * *
Похвали се Добрина майка,
снощи вечер на кладенец,
че й Добра най-хубавата,
от Слънцето, от Месеца,
от сестра им, Звезденица.
Где я чуло ясно Слънце,
отговаря ясно Слънце:
- Ей те тебе, Добрина майко,
ти си стани сутрин рано,
умий си хубава Добра,
умий я, оплети я.
Надбули я с бял дюлбен,
покрий я с червен чумбер,
изведи я горе, горе,
горе, горе в планината,
дето Слънце рано грее,
да се двама надгряваме.
Станала е сутрин рано
Добрината майка.
Умила е хубава Добра,
надбули я с бял дюлбен,
прикри я с червен чумбер,
че я изведе горе ми, горе,
горе ми, горе в планината.
Гряла ми хубава Добра,
че огряла три планини,
четвъртата превземала.
Ясно Слънце рог подаде,
рог подаде да огрява,
да огрява, не огрява.
Отговаря Добрина майка:
- Льох си, Добра, льох си, чедо,
що сторихме, грях набрахме,
със Слънцето, със Месеца,
със сестра им Звезденица.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014