* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се Милки майкя
снощи вечер на кладенец:
- Моя Милка най-хубава
от си моми и невести -
Слънцето би надгреяла,
Месецо би надвишила!
Дочуло я ясно Слънце,
па си вели, отговаря:
- Фала тебе, Милки мале,
я подрани утре рано,
утре рано на подранок,
и доведи мома Милка,
дека Слънце рог подава,
рог подава да огрева,
и доведи мома Милка
да ходиме, да грееме -
кой кого че надгрее!
Подранила Милки майкя,
пременила мома Милка
се у злато и сребро,
заведе я накрай земя,
Дека Слънце рог зададе,
рог зададе да огрее.
Та чиниха вяра, клетва,
вяра, клетва, голем облог -
кой кого че да надгрее.
Па ходиха, та греяха
таман три дни и три нощи.
Проговаря ясно Слънце:
- Фала тебе, моме Милко,
еве стана таман три дни,
таман три дни и три нощи,
ка ходиме, та грееме -
овци млеко прегореха,
овчаре се изпадаха.
Я запретни свилни скути,
да замине ясно Слънце,
да отиде на захода,
да се емира всички стада!
Станянине, господине!

 

София, кв. Суходол; коледна - на мома за женене (ПСп., кн. 21-22, 1887, с. 556, № 3; =СбНУ 43/1942, № 307 - "Мома се надгрява със Слънцето"; =Калоянов-СМБ, № 30 - "Мома и Слънце").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014