* * *
Похвали се момина майка,
Калино льо, Калинчице,
че си има хубава мома,
от Слънцето по-хубава,
от Месеца дваж по-хубава.
Де я зачу Слънцето,
че извика момина майка -
да я изведе на край село,
на край село, на бял камък,
да се надварват с ясното Слънце.
Слънцето надгря две планини,
третата прошарило.
Мома надгря три планини,
четвъртата прошарила.
Отговаря ясно Слънце:
- Ой те тебе, момина майка,
подръпни ален чумбер,
че изгоряха чакъмджии,
чакъмджии по чакъми,
търпанджии по ливади,
малки деца по синори.
Наздраве ти, хубава мома!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014