* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвалила се Милкина мама,
дей гиди Милке, бяла безинке,
че си има хубава Милка,
ясно Слънце да й надгряла.
Де я зачу ясно Слънце,
отговаря ясно Слънце:
- Ой те тебе, Милкина мама,
приготви ми хубава Милка,
да се двама надгряваме
утре заран преди Слънце!
Милкина мама Милка приготви,
измила я, изплела я,
заведе я татък долу,
дето изгрява ясно Слънце.
Изгряло е ясно Слънце,
та й надгряло две планини,
във третата шаф удари.
Изгряла е хубава Милка,
та й надгряла шест планини,
във седмата шаф удари.

 

Калчево, Ямболско; коледна - на мома (СбНУ 64/2012, № 115); безинка, от мизинка - най-малка; шаф - отражение.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014