* * *

Мома и Слънце се надгряват

Похвали се Милкина майка:
- Моя Милка най-хубава,
най-хубава, най-гиздава
и от моми, и от момци,
и от това ясно Слънце.
Тя си има тънка риза,
тънка риза копринена,
римизяна, гивизяна -
с нея Слънце тя надгрява.
Па отиде във ливаде.
Изгряло е ясно Слънце,
изправи се мома Милка
срещу това ясно Слънце.
Ка изгряло ясно Слънце,
ка изгряло, не навърви -
изгоряя копачето,
копачето по копане,
я жътвари по жътвата;
изгоряя орачето,
орачето по оране,
я овчаре по овцете.
Майка Милки отговаря:
- Я слогни се, мила щерко,
я слогни се зад борика,
да навърви ясно Слънце -
изгоряя копачето,
копачето по копане,
жътварите по жътвата,
овчарето по овцете!
Слугнала се мома Милка,
слугнала се зад борика,
та навърви ясно Слънце,
та навърви, та вървяло.

 

Хаджиево, Татарпазаржишко, дн. Пазарджишко; коледна - на мома (Илиев 1889, № 16 - "Хубава Милка и ясно Слънце"; =Минков-Мене ме, с. 39 - "Хубава Милка и ясно Слънце"; =БНПП 2/1981, с. 113 - "Мома се надгрява със Слънцето - 2").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014