* * *
Похвали се момин майка
снощи вечер по вечеря,
че си има хубава мома, (2)
по-хубава от ясното,
от ясното Слънце.
Де га й зачу ясно Слънце,
че повика, че поизвика:
- Излез, излез, момин майка,
ти ли ми се похвалила
снощи вечер по вечеря
на клаинци прид юнаци,
на седенки прид девойки,
че си имаш хубава мома,
по-хубава от ясното,
от ясното, ясното Слънце?
Извиди га, премени га,
да се двама надгряваме.
Че се върна момин майка,
премени си хубава мома,
че га прикри с червен чумбер,
че си изведе хубава мома,
да се с Слънцето надгряват.
Грели два дни, грели три дни,
нето мома Слънце надгрява,
нето Слънце мома надгрява,
изгоряха търпанджийте,
търпанджиите по ливади,
млади булки по чакъми,
дребни деца във люлчици.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014