* * *
Похвалила се Милкина майка, Коледо ле,
ой Милке, Милке, Котлен-гражданке, Коледо ле,
ем на бунара, на кладенеца -
кат нейна Милка нийде си нема,
само я има във Котлен-града,
със хубостта си Слънце надгрява.
Отде я зачу Слънчова майка,
мама на Слънчо тихо говори:
- Бре, леле, варе, мой мили сине,
похвалила се Милкина майка,
че като Милка нийде си няма,
само я има във Котлен-града,
със хубостта си Слънце надгрява.
Изпрати Слънчо двама юнаци:
- Сам да си дойде хубава Милка,
сам да си дойде на ясни изтоци,
двамата да се грей надгреваме.
Излезнали са Слънчо и Милка,
излезнали са да се надгреват -
докога Слънчо рог да подаде,
Милка е мома дур на обяда,
доде си Слънчо на обед дойде,
Милка е мома на право пладне,
доде си Слънчо на право пладне,
Милка е мома на икиндия.
Ой, тебе пеем, бре, малка моме,
ой, тебе пеем, Бога си славим!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014