* * *
Чу се, прочу се Драганка,
че била много хубава;
Слънцето надгряваше,
Месеца надбеляваше.
Че спусна Господ, че спусна
две люлки, две полюлейки,
три стълба, три позлатени.
Да върви малко и голямо,
за здраве да се люлее.
Вървяли и се люляли,
ред дойде и за Драганка.
Драганка има три були -
едната сянка държеше,
втората пътя метеше,
третата вода даваше.
Кога й на люлка седнала,
сал два я пъти люшнаха,
люлки се в небе вдигнаха.
От тогаз, дори досега,
в небето греят две Слънца -
Слънцето грее през лято,
Драганка грее през есен.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014