* * *
Слънце Драгая говори:
- Мари Драгайо, Драгайо,
какви са твоите хубости -
Слънце си ти надминала,
Месеца надближавала?
Драгая Слънце думаше:
- Я стани, Слънчо, я стани,
я стани рано на Гергьовден
и спусни, Слънчо, две люлки,
две люлки, две полюлейки,
да вървят мало й голямо, (2)
за здраве да се люлеят.
Слънце Драгая послуша,
че стана рано на Гергьовден
и спусна Слънчо две люлки,
две люлки, две полюлейки.
Вървели мало й голямо,
за здраве да се люлеят.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014