* * *
Зарекла ми се й мома Драгана
за три годин вън да не излезе,
пък тя ми излязла на неделята,
на неделята у чарда да изкара.
Та кой я виде, все се помая,
Слънчо я видя и той се помая.
Слънчова мама на Слънчо дума:
- Заседни, Слънчо, заседни, сине,
че ми изгоряха сете сиромаси,
сете сиромаси по черна оран,
а дюлгерете по япиите,
по япиите вино пиеха,
вино пиеха, с нож се бодяха,
та зарад кого - зарад Иляна.
Иляна рече: - Не ща го, мамо,
не ща го, мамо, че й дюлгерин.
Аз си го ища, мамо, орачю.
Дюлгеря яде напукън мълай,
орача яде бели самуни!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014