* * *
Зарекла ми се й мома Драганка
за три недели вън да н' излезе,
пък тя излезе на неделята,
на неделята чарда да изкарва.
Де кой я виде, там се замая,
Слънчо я виде, и той се смая.
Слънчово майка на Слънча дума:
- Ой Слънчо, Слънчо, гидийски сине,
заседни, Слънчо, заседни синко,
че ми се греял три дни и три нощи -
орачи горят на оралата,
копачи горят на мотиките;
че си запалил девет дюлгери,
девет дюлгери, осем майстори -
дюлгери горят на япията,
майстори горят под япията,
майстори горят, мома пазарят.
Момата плаче, плаче не рече:
- Олеле, варе, Тодоре байне,
затуй ли растах, растах, порастах,
за дюлгерина тафраджиина!
Тафра голема - кесия празна,
парите малко - треските много.
Дюлгерин яде спукан просеник,
спукан просеник, редка коприва,
чифчия яде бели сумуни,
бели сумуни, чести бобове.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014