* * *
Майка на Слънчо думаше:
- Не рани, Слънчо, не късни,
че има хора всякакви
по чужда кърска работа
и тя, синко, дотяга.
Слънчо на майка думаше:
- Не раня, майко, не късня,
нито сутрин рано, нито вечер късно,
но право пладня постоях
над Събината градинка.
Там има Съба хубаво бело момиче -
нито го Слънце видело,
нито го ветър вейнало.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014