* * *
Богданки деца не траят.
Всяка година със дете,
и сега е пак родила.
Всички се чудят и маят,
какво име да му турят.
Грозно са му име избрали,
грозно име - Грозданка,
дано се дете затрае.
Колко Грозданка растеше,
толкоз Грозданка по-хубава ставаше
и Слънцето надгряваше.
Слънце ми каил не стана,
то се на Бога помоли
да си люлките спусне,
Грозданка да си в небе отнесе.
Господ си Слънце послуша
и си люлките спусна
на личен ден - Гергьовден.
Всички се хора качиха,
за здраве да се помолят.
Кога се Грозданка качи,
Господ си люлките вдигна
и Грозданка в небе отнесе.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014